Често в нашите взаимоотношения се питаме, защо нещо не върви? Човекът, който избираме за партньор се променя с времето и не винаги разбира чувствата ни, а още по-малко потребностите ни. Всъщност в стремежа си да имаме хармонични отношения се сблъскваме с различните си представи за тях. Причината обикновено е доста по-сложна, отколкото изглежда. На подсъзнателно ниво се изгражда модел на поведение, който неволно следваме. Почти никой не осъзнава на какъв принцип избира човека до себе си. В началото на една връзка съществуват толкова мощни сили на привличане, че каквито и изисквания да имаме просто ги забравяме. Въпросните сили са изтъкани от множество различни усещания за еуфория и емоция, за значимост и удовлетворение. Към тях можем да прибавим хормоните на щастието, които веднага се произвеждат и насищат кръвта ни. Имаме магия! Наричаме я – любов. Започва танцът, който не ни се иска да свършва. Ех, да можеше да продължи вечно.

Както всичко в природата, така и еуфорията преминава. Според различни психологични изследвания за около 5-6 месеца започваме да излизаме от състоянието на големия транс. И сега вече можем да погледнем другия с по-трезвен поглед. От този момент нататък правим изборът си съзнателно, но дали е правилният все още не може да се каже. Рано е да разкрием същинския си характер, а точно той е важен. Бихте казали: „Аз не се прикривам никога, искрен съм…“ Естествено, че е така, само че спонтанните реакции са неконтролируеми и докато има емоция те се влияят от нея. Щом идилията свърши идва мигът на истината. Народът го казва така: „Щом дойде сляпата неделя никой не може нищо да направи.“ И защо да е сляпа – защото всичко е подвластно на нея. Само че, както разбрахме вече и тя преминава.

Питаме се, къде е духовното във взаимоотношенията ни? Искаме да знаем, защо след като отношенията са изглеждали щастливи, изпълнени с любов, са се променили. Съществува ли възможност прекрасните отношения между мъж и жена да продължат цял живот?

От гледна точка на психологията, йога, окултните /тайните/ учения ние притежаваме огромен потенциал от непроявени способности.

Имаме два основни вида приоритети в нашите взаимоотношения. Единият е духовният, а другият е физическият. И двата са силни, и двата са важни. А най-добре е да са съчетани. Тогава всичко би било като в приказките с щастлив край.

Да разгледаме духовния аспект, който придава дълбокия смисъл на взаимоотношенията. Трябва да имаме развито ниво на чувствителност, за да можем да го почувстваме. Този контакт е най-естественият, спонтанен и непринуден. Имаме усещане за спокойствие, сякаш всичко е така, както трябва да бъде. Хармонията идва от само себе си. Не е задължително с този човек да имамте физическа близост, но ако и това се случи връзката ще се изгражда на принципа на духовното привличане.

Как да разпознаем дали с някого имаме такива взаимоотношения? В духовните учения често се говори за любовта като за най-висшето умение. И неслучайно, защото винаги търсим истината в сърцето си.

Човек е създаден така, че да живее с някого, да търси половинката си. Не винаги обаче се появява духовна близост с този, с който живеем. Това става причина за деградация в отношенията.

Философската система на изтока, по-конкретно в йога, има интересна теория за човека. Според нея структурата ни е многоизмерна. В този смисъл физическото тяло представлява само един аспект на човешкото същество. Когато говорим за нашите взаимоотношения трябва да имаме предвид, че те не са свързани единствено с физическото тяло. По-фините тела съществуват, но са невидими за сетивата ни. Това, което ни интересува в случая е че душата на човека се свързва именно с тези невидими измерения от структурата. Духовното привличане се случва, когато душата избира, а не умът.

Какво иска душата обаче и какво умът?

Умът има различни проявления – нисши и висши. Обикновено на преден план е нисшият ум, който се свързва с почти всички ежедневни дейности, възпитанието ни, моделите на поведение. Той работи инертно. Той е като най-горната част на повърхността на едно езеро. Малко под него можем да подредим аналитичния ум, който прави причинно следствената връзка. Никой не може да оспори този свят, който нашият ум възприема за реален. Аналитичният ум изгражда критериите за избор на партньор в живота. Целият процес е напълно несъзнателен и този, който ни привлича често носи качествата на подсъзнателен модел.

Има и една много високо духовна същност във всеки човек. Този разум, според йога, е в процес на развитие и се нарича разширяване на съзнанието. Когато говорим за връзка между двама души, които са извървели вече такъв път на духовно израстване, то и отношенията им се градят на същото ниво, тоест това е най-висшата форма на общуване.

Какво се случва, когато става дума за душата? Нейният избор е по-скоро безусловен и се усеща като естествено разбирателство и привличане. Тук навлизаме в по-дълбоките слоеве на „езерото“. Ако повърхността е външният свят, вътрешният е скритият надолу, почти недостижим за способностите на аналитичния ум. По тази причина душата има много малък шанс да бъде чута. Ние не можем да разграничим нейния глас, защото той е толкова тих, нежен и фин, а шумът наоколо е толкова силен – всички тези претенции, очаквания, интереси и всякакви други егоцентрични търсения, че душевната потребност остава само като вътрешен неосъзнат блян.

Срещата на две души, които са духовно близки, тръгва като по вода. Имаме усещането, че се познаваме отдавна. Ако някога сте срещали такива хора то тогава вие знаете колко приятно и непринудено е всичко. Тези взаимоотношения никога не подлежат на съмнение. Вариант да бъдеш предаден от такъв човек не съществува.

Връзките, създадени с духовно близки хора са най-ценните в живота.

Често се случва така – срещаме някого, влюбваме се, обичаме се и след известно време стигаме до непоносимост. Тогава идва раздялата или по-неприятният вариант – съжителство по принуда. Какво се е случило с любовта? Все пак имало е нещо, което ни е харесвало в другия.

Нека разгледаме нещата от гледна точка на теорията за многоизмерната структура на човека, която съдържа всички измерения на съществуването на човека:

Първо – На физически план имаме привличане и то става причина за интереса на един човек към друг. В този етап всички други неща, с които обикновено се занимаваме отстъпват място по важност на желанието за близост. Това е така, защото във физическото ни тяло гъмжи от хормони на щастието. Може да се каже, че сме се дрогирали с доза любов. От тук и изразът: „Любовта е сляпа“ много точно обрисува емоционалното състояние на хората.

Второ – в по-финото тяло, наричано астрално, се случват еднотипни промени с това във физическото. Тъй като астралното тяло е енергийно и в него се намират енергийните потоци и чакри, контактът между хората не е само физически, а и енергиен. На астрален план емоцията е много по-силна. Какво се случва? Започва обмен на енергия. Това е изключително преживяване изпълнено с еуфория и човек има усещането, че може да постигне почти всичко. Именно този поток на енергия подмладява и оздравява на физически план. Енергията циркулира през цялото тяло и всяка клетка го усеща.

Вярваме или не тя съществува – силата на духовното привличане. Търсим в безброй възможности една, която да е подходяща. Какво обаче намираме? Обърнете внимание – намираме това, на което даваме приоритет.

Успешните взаимоотношенията между мъжа и жената зависят именно от духовна връзка.

Първичната емоция е само искрата всичко останало е работа на духа. Тук именно се сливат материята и разума! Само едното не е достатъчно. Привличането на две души никога не е случайно. Те се търсят, намират се и вървят заедно в земния си път. Съграждат и творят заедно живота си.

Затова нека не забравяме тази особено важна за успешните взаимоотношения опорна точка – духовното привличане. Да обърнем внимание на своите усещания и гласът на душата, за да заздравим и обогатим връзките, които ни правят щастливи и да се отърсим от тези, които ни дърпат надолу и провалят мечтите ни.

Автор: Люба Комитова