Консултиране на деца и юноши

по метода на позитивната психотерапия, проективни тестове и приказко-терапия.

За децата и психиката им:

Едва ли има нещо по-естествено за един родител да даде на детето си най-доброто, както възпитане, така и обучение. Децата ни са като чист лист, на който можем да рисуваме и творим.По този начин се превръщаме в тези, които влияят върху изграждането на личността, която по-късно ще бъде детето.  Начинът, по който ние и децата виждаме света е различен, защото в етапите на развитие на човека възприемаме света според потребностите си. Това което един зрял човек счита за нормално, за детето може да е свръхестествено, само защото то не може да го направи. Както ние вярваме в определени неща, децата ни също вярват, но в други неща. Вярвам, че всеки родител отдава внимание на детето си, също така обаче в съвременния свят ставаме все по-заети, понякога дори толкова сме погълнати от проблемите си, че докато усетим промяната или тревогите на детето си при него вече е настъпил вътрешен конфликт. Това от своя страна става причина за реакция от негова страна, но ние можем да видим само симптомите. Това са например промени в поведението. Децата стават агресивни навън, когато имат в себе си недоволство или са ограничени да заявяват волята си. Проявяват се като затворени, когато потискат агресията си.  Симптоматиката – заекване, премигване, повтарящи се действия и др. са начин да покажат чрез тялото си някакъв вътрешен конфликт. Децата са нашият индикатор, че нещо не е наред, но те подават  информацията кодирана. Моделът, който следват е на родителя, те постоянно правят copy – paste, а ние сякаш не искаме да разберем, че имаме работа с противоречие на това, което детето очаква от нас и това, което получава.

Използвам няколко метода за работа с деца. Тъй като от години се занимавам с проективни методи мога да дам отговори на много въпроси без да питам за тях, достатъчно е да ми донесете рисунка на вашето дете. Друг метод, който горещо препоръчвам и знам, че ще даде резултат е приказко-терапията. Това е уникално провокиране на детската мисъл. Едва ли има нещо по-добро от една история, в която детето се открива и спонтанно разбира своите реакции. Приказко-терапията се съчетава с други методи като психо – драма, в която различни предмети или фигури можат да бъдат в ролята на важни личности от живота на детето. И така, когато стигнем до нещо, което вълнува детето и то се почувства разбрано или пък негов проблем стане тема на разговор обикновено настъпва и промяната, която търсим.

Винаги казвам, че родителите и психологът са един екип. Наистина мисля, че това е най-добрият вариант за работа с децата. Ние сме хората с житейски опит и това е нашето предимство, но децата винаги са носители на новото и всяко следващо поколение ни изненадва със интелигентността си.  И както знаем – истината е някъде посредата.

В психотерапевтичните срещи се постига балансът за детската душа.

За юношите! Най-прекрасната възраст и най-неразбираемото поведение!

Ако си разрешим да си спомним как в тялото ни са се събудили нови потребности, как всичко започва да изглежда различно и от малко дете, за което мама и тати са най-важните вече имаме други приоритети, то тогава ние ще сме най-подготвени за общуване с детето си – тийнейджъра.

Особености на тази възраст са: половото съзряване и желанието за свобода, независимост. Всъщност всичко е съвсем в реда на нещата, защото такава е природата на човека – да се развива и променя, да даде поколение, да се научи да живее в съвременните условия и с всички новости. Така оцелява човешкия род като се адаптира и еволюира. Ние обаче все по-трудно приемаме, че детето ни, което обичаме, отмества вниманието си към други неща. Ние разбираме, че последствията могат да бъдат много неблагоприятни за неговия живот, а то просто отхвърля нашата загриженост и изобщо не търси контакта с нас. Вече има приятели, които са по-важни! Често тези приятели на нас не ни харесват. Изборите, които започва да прави са направо абсурдни! Е, какво да направим, за да си върнем детето? Конфликтът вкъщи е огромен!

Точно сега е необходимо най-много сила и търпение за родителя и всичко посято до сега дава плодове. Малките са пораснали  и търсят пътя си, ние можем да изберем да бъдем техния най-добър приятел, който стои в сянка и ги подкрепя разбиращо или да сме в опозиция и да ги притискаме с аргументи, колко правилно разсъждаваме, а те трябва да ни слушат.

Да работим с тийнейджър психологически означава да го разберем и да приемем голямата промяна в него. Това можем да направим заедно или поне да поставим основите на нови взаимоотношения, които да дадат благоприятен резултат.

 

Ако желаете да се срещнем и да поговорим за вашето дете, обадете се предварително, за да ви запиша час.

Кабинетът ми се намира на бул. „Ст. Стамболов“ 120, ет. 3, стая 315

Телефон за контакти: 0887 689903, Люба Комитова

 


 

Предлагам Ви една статия посветена на децата, на това което и ние сме били не чак толкова отдавна:

„Едно докосване до света на детето“

Финият свят на децата, пъстър и звучен като смеха им и усмихнатите им лица, не е ли той пътеводителят на живота ни?

Децата – светлината на живота, отражението на нашата същност. Тяхната психика е като гладката повърхност на планинско езеро и всяко движение се проявява с вълнение. Вълнение в душата детска, прекрасна и чиста, носеща животът, искрата на любовта и магията на живота.

За тях и техните успехи са насочени нашите усилия, а често и лишения.

Хармонията във вътрешния им мир, нещо което никой не осъзнава в детството си е един от най-важните елементи в структурата на една реализирана личност. Дали наистина си даваме сметка как ние със своите действия, отношение и съвети всъщност изграждаме модела, който следват децата ни. А те притежават уникална интуиция, те разграничават спонтанно и естествено истината и красотата. Техният природен инстинкт към любовта и красотата са винаги по-важни от всичко друго. Няма лоши деца има неразбрани деца, няма деца, които да искат да навредят има деца, които това са видели, така са го разбрали.

Ако спрем за миг и погледнем нашето отражение – децата. Не се ли разпознаваме в тях? О, колко е трудно да се срещнем със себе си!

Попитайте детето в себе си: „От какво си имал нужда винаги?”  и ще разберете какво е искала душата ви в дните на вашето детство. А от какво действително се нуждае едно дете? Не е ли това, от което и ние се нуждаем, но сме го забравили някъде в миналото да се излее през пръстите ни като топъл, златен пясък и се е сляло с всичко друго.

Тъй като агресията при децата е все по-актуална тема какво бихме могли да направим ние, за да я овладеем? Можем да започнем със себе си. Това е нашето изпитание. Това е, което ние винаги са съпротивляваме да направим и въобще е много трудно да го разберем. Защо? Защото  там в очите на детето си, в неговите думи, в поведението му, дори в агресията му ще видим какво сме постигнали, какво ние сме сътворили.

За да има агресия има причина за това. И силата за преодоляване на агресията у детето е в неговото чувство за сигурност и за разбиране. Децата винаги следват посоката на сигурността. Нека да дадем шанс на естествените пориви и да заложим на природата, на силите създаващи живот. Една идея за това намираме в йога. Йога, наред с упражненията и принципите й, ни учи на медитация, а медитацията за децата е като подарък, който ние им поднасяме за тяхната устойчивост в живота.  Йога е отъпкана пътека през гъстата, често непроходима гора от изпитания в живота.

За децата и йога, нека надникнем в различни ситуации. Понякога рисуват, друг път танцуват или пеят или говорят на въображаем събеседник. А ето и такъв миг – улисани да построят замък на брега на морето и погълнати от този процес на съзидание нищо друго не ги интересува, сякаш времето е спряло, те са в медитация. И техните дворци са най-прекрасни. Нищо, че след малко една вълна ще ги отмие, те ще съградят нови и нови. Защото в този миг са били в хармония със своята природа, същността на всяко сърце. Колкото повече се доближаваме до този вътрешен свят и го развиваме и му се радваме, толкова по-хармонични и щастливи ще са и децата ни. Нека те виждат нашата радост, нашето съгласие за техните потребности.

Във всяко сърце има тихо кътче запазено от детството. Там можем да се усамотяваме и да медитираме винаги, когато имаме нужда от топлина и уют.

Тренинг за родители

Да си спомним един от онези неповторими мигове от детството си, когато от нищо не сме се нуждаели. Да си спомним това състояние на духа и да му се насладим, така сякаш това е реалност сега.

В трудни мигове и винаги, когато пожелаем можем там да отседнем като в малък оазис, животворен кът извън времето и пространството.

 

Творчество и динамика. Тренинг за деца

Нека ги оставим да изберат своето занимание, да ги обхване магията на действието, което извършват и не им пречим да постоят там необезпокоявани, в тишина.

За някои деца това е да нарисуват картина, за други да подредят пъзел, а много деца обичат да танцуват. Всяка игра е начин да се хармонизират. Същественият момент е да не им пречим, да не се намесваме. Нека ги оставим в това, което те са избрали да се впуснат като в пътешествие и те ще стигнат много далеч, ще стигнат до мига на свободата и радостта, още по-важно е че ще усетят удовлетворение, а то е основа за вътрешния мир.

В заключение, нека отворим вратата на мъдростта към своето сърце и нека да притихнем в очарованието на мига, този миг сега, единствената възможност за усещане, за изживяване, за разтваряне в собствената ни природа.

Автор – Л. Комитова

Статията е публикувана в сп. „Усури“, 2013г.