Паника, фобия, срах и въобще всеки вътрешен дискомфорт наричаме – тревожност. Как да се справим с тях?!

Особеност на обсесивно – компулсивното разстройство /ОКР/ е, че мислите текат като поток, който не може да се спре и когато решим да ги отстраним по някакъв начин те сякаш стават още повече. Става въпрос за негативни, а не за приятни и вдъхновяващи мисли. Хората дори избягват да ги споделят.

Нетрадиционен поглед върху проблемите с тревожните състоянияили както е модерно напоследък да се казва – алтернативни методи, можем да открием в източните учения за тялото и ума и да разгледаме неспирните негативни мисли, както и ритуалите, извършвани многократно и причиняващи тревога, като един от начините за заявяване на потиснати личностни способности, желания или страхове. Каквото и да иска да каже една натрапчива мисъл то остава непонятно за самия човек, защото някъде много по-дълбоко е скрита причината, в подсъзнанието.

Вероятно за всеки, който търси вариант да се освободи от тревожността би било полезно да знае, че за някой култури работата с вътрешния мир е част от живота. Неслучайно се отдава голямо внимание на техниките за самоконтрол на ума. За да разберем защо ни е необходимо това е нужно да направим връзка между психологичния проблем, който се проявява като симптом от една страна и  подсъзнанието с неговите особености от друга. Всяка техника, която работи с подсъзнанието може да се окаже много важна за освобождаване от натрапчивите мисли. В източните учения, една от които е йога, съществуват цели системи за работа с вътрешния мир, защото според тях това е едно от най-важните неща за да се чувства добре човек и да може да се развива. Теориите, както и телесните упражнения  също могат да се използват, тъй като умът винаги се нуждае от доказателства, но като най-ефективно се счита умението да  имаш свой модел за работа с подсъзнанието. Това е темата на която ще се спра по-подробно.

От това което ни се случва можем да си направим заключение какво сме провокирали с мислите и намеренията си. А от симптомите на тялото и ума можем да разберем какво казва подсъзнанието. Ако се вгледаме в съдържанието на натрапчивата мисъл, ако вникнем в смисъла и логиката на ритуала, който правим ще разберем от какво се пазим, какъв страх стои зад това. Но, ако това беше всичко би било много лесно да решим въпроса с ОКР или която и да е друга тревожност.  Човек започва да се изгражда като личност от първия миг, щом сърцето трепне. Всичко се активира още в утробата на майката. Нейните емоции, мисли, чувства и безпокойства се предават на детето. По-нататък в детските години се наслагват и възгледите към света, културата, поведението в живота и кое е правилно и кое не. Освен майката роля играят и всички близки хора, които вземат отношение във възпитанието на детето. Личността се формира като следствие на много фактори, от които основно значение имат генетичните заложби и обкръжаващата среда в процеса на израстване на човека.

Често се случва да се питаме, от къде се взе това, защо се появиха тези мисли, преди време не съм бил такъв? Да, не е било така, преди време! Събудило се е нещо, нещо което не се е показвало до сега и това е неговия начин да даде знак, че съществува. В този миг, в който мислите с негативен характер започнат да стават постоянни вече имаме работа с един много силен вътрешен глас, който не може да мълчи повече и тъй като никой не е обръщал внимание до сега на този порив или способност, или сила, която очевидно стои блокирана отдавна, то тя намира начин да се прояви именно чрез симптома – ритуал, мисъл, безпокойство …

И така, какво да правим, когато все пак искаме да се справим с натрапчивите мисли? Освен намесата на лекар може би ще потърсим други варианти.

Подходът на йога е нетрадиционен за западния свят. И няма нищо нередно в това, все пак са две различни култури: изток – запад. Някой от психотерапевтичните системи обединяват познанията на тези два свята, като Позитивната психотерапия и предлагат, както традиционни психологични подходи така и възгледи и методи от древните учения. Според йога например структурата на човека е многоизмерна и обяснението за това е в пълно съответствие с психологическото, но казано с други думи. Преценете сами как звучат нещата когато ги разгледаме заедно: човек има – физическо – емоционално и умствено измерение, съответно  – физическо тяло, емоционално тяло, умствено тяло /според йога/.  В психологически аспект също имаме тяло – емоции – мисли. Едва ли някой би се усъмнил, че те са свързани и образуват цялостната картина за човека. Всяко нещо, което се случва в едно от тях се предава и на другите. -Има обяснение как става това. Ето как: когато имаме някакво емоционално преживяване, започваме да мислим за него, а в тялото усещаме или удоволствие, или болка. Всяко от тези три нива на съществуването ни има своите особености като на физически план се случва биохимичен процес от хормоните, които се отделят от жлезите с вътрешна секреция. Емоциите от своя страна могат да стигнат до усещане за екстаз или в другата крайност – тъга. В единия случай се чувстваме на върха, а в другия отиваме към депресия или агресия. Мислите също не закъсняват, те формират логическите ни заключения, анализите и оценките, които правим, те са свързани с ума и егото. Пораждането на една негативна мисъл веднага води до реакция във физическото тяло – адреналин, кортизол и други хормони, а в емоционалното ни състояние настъпват усещания за тревога, страх, паника. Точно обратното се случва, когато се роди една изпълнена с радост мисъл. Тогава емоцията ще е приятна, а хормоните ще са на щастието – допамин, ендорфин … За да обобщим всичко това можем да кажем, че всяка наша мисъл или преживяване, дори всяко намерение или предположение е в състояние да доведе до дисбаланс в системата – тяло – ум – емоция.

Теоретично е толкова просто! Излиза, че всичко може да се оправи като започнем да мислим за хубави неща. Това обаче не се случва, когато негативните мисли обитават ума. И се питаме, защо?

Ще разгледам нещата от две страни. Едната е йога, а другата психология.

В йога се насочваме веднага към техниките за вътрешния мир. Това са релаксациите, медитациите, дихателните упражнения и въобще всичко, което кара ума да утихне и да се успокои. Едно от основните неща във философията на йога е постигането на баланс между двете крайности, които накратко са: активност – пасивност; мъжко и женско начало; агресия – импресия; Слънце – Луна, топлина – студ … Когато сме обзети от негативни мисли липсва балансът. Затова и го наричаме обсесивно, защото тези мисли са обсебили ума. Древната наука казва, че имаме не само аналитичен ум, а и много по-висш – разум, съзнание, свръхсъзнание. Обикновено активен е аналитичния, този който е на повърхността. Целта ни, когато започнем да правим упражнения от йога и също дихателни и медитативни техники е да накараме този ум да се отдръпне, да се смири и да дадем възможност на една по-висша форма на съзнание да се прояви. По този начин се променя начинът, по който разбираме нещата, които се случват.

Психологията и системите за психотерапия през последните години все повече използват медитация точно защото влияе на вътрешния мир. В търсене на решение за справяне с тревожните състояния, каквото е и ОКР, рано или късно стигаме до осъзнаването, че ако не си помогнем сами няма кой друг да ни помогне. Психотерапията, въпреки различията в методиките, представлява работа с волята и способностите на човека. И понеже, когато има тревожност човек обикновено е доста притеснен, от първостепенно значение е да се разбере, че пътят към подобрението е като да се заемеш да градиш къща. Избираш първо мястото – надеждна основа, това е методът или човекът, който ви вдъхва вяра. След това следвате системата и не се отказвате по каквито и да е причини. Постепенно настъпва желаният резултат.

Така стъпка по стъпка вървим към успеха в работата с тревожностите. И за да извлечете полза от този материал ще го синтезирам в две-три думи.

Първо – без да губите време вземете решение, дали ще разчитате само на лекарства или ще заложите на способностите си за справяне.

Второ – не забравяйте, че която и школа за психотерапия да изберете ще ви се наложи да положите усилия и най-вече да не се откажете, когато нещата не се оправят бързо.

И трето – Непременно се научете да контролирате ума си – това са техниките: релаксация – всякакви варианти; дихателни техники – балансиращи, успокояващи ума; медитация – само с опитен учител, защото това е специална практика.

Тук ми се иска да отбележа, че наред с уменията за самоконтрол на ума има и вариант с хипнотични сеанси, които с помощта на водещ също могат да помогнат да се постигне на вътрешен баланс. Хипнотичните сеанси са много близки с медитативните като методиките са различни, но и двете работят с подсъзнанието.

В заключение се надявам да съм успяла да ви бъда полезна дори с малко информация, която да послужи за намиране на верния път към спокойния вътрешен мир на всеки, който го търси.

Автор – Люба Шулева-Комитова