Какво знаем за любовта? Красива е, нали? А когато си отива, тогава идва болката – силна, понякога непоносима. И започват да прииждат мисли,  спомени, думи, въпроси… Търсим отговори и обяснения, и с надежда очакваме телефонът да звънне и да се промени нещо, да се върне той или тя. 

Бих попитала всеки, с намерението да помогна – това ли е любовта?

Защо те боли толкова много, защо не можеш да спиш и страдаш, сякаш се е свършил света?

Нещо не е наред в тази „любов“.

Тук и сега е моментът да разнищим темата за любовта. Ако в момента преживявате раздяла, тогава може би  трудно ще приемете написаното по-надолу, защото ще ви предложа различен поглед по темата за любовта, но ако искате по-бързо да се справите с болезнените преживявания, можете поне да опитате, да осмислите ситуацията и да разберете какво става всъщност, защо сте в това положение и искате ли да го промените?

Първо да изясним какво влагаме в понятието – любов? Разграничаваме ли влюбване от любов и как да се ориентираме в конкретния случай, дали има за какво да страдаме! 

Една раздяла може да преобърне живота на човека. Тя може да бъде събитието, което да ви преобрази и да ви направи изключително силни! Вие можете да използвате този момент, за да откриете своя нов път, които никога нямаше да имате, ако не беше тя – раздялата. Връщането назад е самонаказание, което си причиняваме. Първо – нещата вече никога няма да са същите и второ – щом това се е случило веднъж, то ще се случи отново! Помислете си, дали искате наистина да си причините това отново!

Това, което ви трябва е да отключите своите вътрешни сили и да си спомните, че вие сте важен човек в живота ви! Не сте ли?! Има по-важни хора? Може би има, но това не прави нещата различни, вие все пак сте в челните места по важност. Ако не усещате своята значимост, тогава вие наистина сте се загубили в лабиринта на живота и не е лоша идея да потърсите изход.

За да отворите нова врата първо трябва да затворите старата и да я залостите, да хвърлите ключа и да вдигнете поглед към света, за да го видите в нюансите на промяната. Дайте си този шанс. Представа нямате какво ви очаква зад затворената врата и колко прекрасно е, че въобще сте имали възможността да го видите!

Границите ги поставя умът. Нека да проникнем сега отвъд тези граници и да надникнем в тихото, напълно спокойно кътче в сърцето си, там където никой друг освен вас не може да влезе. Какво е усещането в това място? Сякаш сме попаднали в приказен свят, сътворен от ефирна нежна светлина. Недосегаемост и сила се излъчва от това място. Изворът на най-чистите ни чувства, на всяка една съзидателна идея, на волята за живот.

Търсим и намираме, каквото ни е нужно, ако го търсим, където трябва.

 

 

Люба Комитова