Страховете са вид защитен механизъм, чрез който се спасяваме от множество неприятности? Имунната ни система обаче се влияе от него и когато изпитваме страх сме по-податливи, както на външни влияния така и на своите вътрешни мисли и емоции, които допринасят да се усили тревожността.

Всеки човек изпитва страх, никой не е напълно безстрашен. Понякога обаче, правим от мравката – слон, или казано с други думи – без особена причина се поражда силно чувство на страх. Как става това, какво ли се случва в живота ни, че денят от слънчев се  превръща в дъждовен? Всъщност причината е в начина, по който възприемаме дадена ситуация. Колкото по-чувствителен човек сте, тогава по-лесно се поддавате на външни влияния – думи, истории, случки…, които не са ваш проблем и не са част от живота ви, но приемате като заплаха.

За да се измъкнем от тази клопка, от този скрит за чуждите погледи страх, ние измисляме какви ли не стратегии, някой са напълно съзнателни, други са подсъзнателни. Когато разбирате какво правите, когато се боите от нещо, означава, че имате ясна представа за ситуацията и можете да контролирате процеса. Но, ако попадате в капана на страха ненадейно, изведнъж или имате усещането, че нещо лошо ще се случи, не знаете какво, нямате обяснение как и ви обзема вътрешен колапс, стягане и безпокойство, това вече е подсъзнателно, напълно неосъзнато преживяване.

Какво можем да направим? Всеки рано или късно стига до този въпрос. Проблемът с решаването му е, че повечето хора около нас, особено тези, които нямат такъв проблем, започват да ни обсипват със съвети. Всъщност това повече вреди отколкото помага. Другият вариант е да отидем на лекар и да получим рецепта с успокояващо нервите хапче. Добре, може да помогне, временно. Наистина, ако това се получи можете да използвате моментът на ремисията за да работите със себе си, нещо което обикновено никой не прави. Можем да търсим и други начини за справяне със страховете. И мисля, че ако човек се събуди някой ден с ясната мисъл, че трябва да вземе нещата във свои ръце и да се изправи очи в очи със всички тези явления – мисли, емоции, паники … които съпровождат дните, то това е първата стъпка към промяната и овладяването на страха.

Намерението ми е да ви обясня, че за да излезете от една дупка е необходимо да направите някакво движение сами, да опитате да се катерите, да викате, да се борите за свободата си. Когато се предадете попадате в още по дълбока дупка, няма да можете да виждате светлината над вас, а тя винаги е там. Оставяйки страха да ви води във вашите избори ставате негов слуга. Бих ви попитала, негов слуга ли сте? Кога се превърнахте от свободна личност в зависима такава и то не от нещо обективно, а от въображаем противник? Не е въображаем ли? Ами да разгледаме този въпрос и да видим всичките му нюанси. Може да откриете, че и в най-тъмното има светло петънце, ако ви лирсва ще го създадем.

Да поработим със себе си за себе си! Да видим цялостната картина, а тя винаги има от всичко и добро и не чак толкова добро 🙂

Автор: Люба Комитова