За смисъла на живота

Случвало ли ви се е да се замислите за смисъла на живота? Имали ли сте усещането, че всичко е безсмислено, защото е временно?

Животът е такова нещо, смисъла на което още никой не е успял да обясни напълно. Има версии различни и интересни, но все нещо не достига.

Според философията на изтока животът се дава, за да се постигне духовно развитие. Счита се, че има раждане и прераждане, също така живот след смъртта и пак раждане и т.н. Това е много интересно и също толкова недоказуемо.

Всяка религия ще ни предложи концепция, но каква е истината?

От научна гледна точка също има теории, които донякъде обясняват съществуването и животът, ако може да се направи разлика между тях. Когато се осланяме на науката имаме някакви логични обяснения и факти, които след време също може да се променят, но така стоят нещата. Във философиите и разбирането за живота без логиката на ума ние просто не можем да проумеем за какво става въпрос. По тази причина всичко, което не разбираме наричаме – бог или сила, или магия. Идеята е че нещо по-висше ръководи съдбите ни, събитията в света и вселената също. Винаги трябва да има обяснение, за да сме спокойни, че нещата са под контрол! Контрол на кого? Естествено – на Ума.

За да сме точни – животът е възникнал неясно защо, продължава – въпреки всичко и никой не може да каже какъв е смисълът от него.

Това ме навежда на мисълта, че всеки намира нещо в този живот щом продължава да живее.

В търсене на логика може да се каже, че толкова е хубаво да усещаш: движението на дъха в тялото си; пулса на сърцето си; да се докосваш до въздуха; до хората, които обичаш; до всяко нещо, което харесваш. Уникално е да виждаш картини във вътрешното пространство, и също така във външния свят – природата. Всичко това е защото си жив. Това е привилегията на това тяло и придава смисъл да го има – живота.

Когато все пак това тяло изчезне, защото това е едно от сигурните неща, какво остава? Как наричаме другите състояния, без тялото. В теориите на древните учения за структурата на човека навсякъде се говори за продължение и то се осъществява от душата. Тя продължава нататък – живота. Ето това е може би най-същественият момент в предаването на смисъл на живота. Освен идеята, че нещо ще остане след нас, тя душата просто не умира. С всяко проявление във физическа форма тя се обогатява и се ражда отново и отново докато се извиси до нивото на най-висшето съзнание – бог. Това е теорията за развитието на съзнанието. Когато ние преминем през най-различни изпитания накрая достигаме до бог. Всъщност ние го носим през цялото време в себе си, като малка искра. Само че не го осъзнаваме, защото умът ни е голяма пречка с условностите и ограничените си възможности.

Много ни се иска да знаем какво става после, след като свърши животът. По-точно – дали продължава и какво има там?

А защо не се вгледаме в самия живот и да проучим какво става в него. Нали сега имаме тази възможност. После няма да е така, защото този ум, с който сега разсъждаваме, няма да го има. Едва ли има по-голяма грешка от това да се отъждествява умът с душата и духът. Разликата е в това, че умът е само повърхностния слой на съзнанието, а подсъзнанието е като дълбоко езеро с безкрайно много тайни, недостъпни за ума. Душата, като носител на информация и други качества не може да се обясни от ума. За да си представим за миг какво е тя можем да използваме така наречената интуиция за мост между ума и по-висшето съзнание или това което е в подсъзнанието.

Не знам защо е толкова интересно да се търси мистерия във всичко, което не разбираме и да се придава важност на нещата, които нямаме в момента. Защо трябва да се обясняват нашите потребности и болки със сложни „енергийни“ теории, които може и да не са верни, да не говорим, че може да са подвеждащи, след като имаме всичко необходимо, за да разбираме себе си, нуждите на тялото си и  след като радостта е навсякъде!

В този промеждутък – нашия живот, имаме шанса да изпитваме всичко и да го преживяваме с тялото си, сетивата и емоциите. Това е само защото го имаме – тялото. Може да го приемем като възможност за преминаване нататък към другите възможности, защото както всичко в природата ние подлежим на развитие и промяна, и щом едно нещо си свърши работата то преминава в друг етап. Тук възниква друг въпрос – а ако животът свърши ненавреме или стане така, че на човека не му се живее и сам слага край на живота си? Тогава, също като в природата, вероятно ще зацикли в нивото на което е стигнал, за да може да продължи някога, но накъде, не знам. Но той – животът пак ще продължи, без значение дали умът на човека го разбира или не.

Умствените модификации са основната пречка в процеса на разширяване на съзнанието.

Той – умът е способен да гледа на живота като на собственост, с която имаме право да правим каквото си искаме, щом си е наш! Понякога и с живота на другите – все едно е вещ. И така се започват едни експерименти с него – колко е устойчив; как се измъква от клопките, които му правим; подлагаме го на невероятни мъки и той пак оцелява.

Защо да не си го изживеем добре и щастливо? Мисля си, че тази опция е премахната от програмата още при сътворението на човека. Все ще се намери нещо, което да попречи на щастието. То е ясно – пълно щастие няма.

Всичко това са модификации на ума, нищо друго, но какво да се прави – имаме си ум, имаме си модификации.

А вижте колко лесно звучи – бъди щастлив!

Понякога е нужно толкова малко, за да завибрира радостта – една усмивка, поглед с любов, едно докосване… А друг път търсим отчаяно щастието, смисъла на всичко това около нас, търсим и не намираме нищо. Тях пак ги има – и усмивката, и погледа с любов и докосването, и може би още топлината на дъха, тишината в душата – всичко сякаш само чака да бъде почувствано. Може би някъде там е истината – някъде извън логиката.

Статия от Люба Комитова