Нека да поговорим за нашата психика и как дори и силните хора понякога се сриват в тежки моменти. Това са онези мигове, в които всичко, което правим обикновено и наричаме свой живот, се променя в посока, която не можем да контролираме. И иска ти се да извикаш, а всъщност няма глас, опитваш се да станеш и да продължиш, но тялото ти казва – не. Ти си същият човек, но нещо се е променило и остава само надеждата, че ще отмине и ще издържиш. Тази надежда е крехка и всеки път, когато усетиш болка или безсилие, застива в очакване, че има и други сили, които ей сега ще дойдат и всичко ще се оправи. И те наистина идват, само трябва да ги видиш, чуеш, усетиш и да ги приемеш, въпреки емоционалния взрив, въпреки съпротивата на ума. Просто да утихнеш и да приемеш промяната и себе си, а другото – то не зависи от теб.

Знаете ли кое ни отличава от всички други видове на планетата? Умът ни. От него идват доста беди, но и успехите също.

Знаете ли от къде идват повечето проблеми на човека? От емоциите. Колкото са красиви, толкова са и опасни.

Успявате ли да овладеете емоциите си, когато сте в труден момент и със силата на ума си да намерите най-правилното решение? Вероятно ви е трудно. И не за да ви успокоя, но е добре да сте наясно, че самата природа на човека е такава – да бъде под влиянието на чувствата и емоциите си, а умът има силата да ги владее, но това изобщо не е лесна работа. Ето какво се случва при стресови ситуации – първо се активира емоционалността на човека, а тя е свързана с органите и жлезите, които отделят стрес хормони, а те от своя страна веднага нахлуват в кръвта ни и в резултат на това ние имаме симптоми като: сърцебиене, прилошаване, треперене, гадене, задух, главоболие и други. Не е задължително симптомът да е причинен от заболяване, по-скоро е характеристика на паник атака. Хората, които страдат от някакво заболяване знаят много добре какви симптоми имат и също знаят, че трябва да внимават с повишаването на негативните емоции, защото не са благоприятни, тоест могат да доведат до влошаване на състоянието им.

Сега обаче ще се насочим към онази част от човешката психика, която ни спасява точно, когато сякаш вече няма изход! Дали ще се изненадате, ако ви кажа, че всичко е във вас? Предполагам не. И действително е така, всичко е в нас, но знаем ли къде да търсим и как да активираме точно тази сила, която ни трябва? Представете си, че се намирате в библиотека с много книги. Вие търсите една книга, но нямате представа къде е. Може да я откриете случайно, но може и да не я намерите, защото е затрупана в някой ъгъл. По същия начин в нас има толкова много скрити способности, че понякога забравяме за тях и дори когато ни трябват не знаем къде да и търсим. За да се владеем, за да се изправим и да продължим напред ни трябва първо да се отърсим от всичко излишно, от всичко, което измества вниманието ни от конкретния проблем и ни връща в коловоза на навика, навика да сме заети, да сме уморени, да нямаме време, да не мислим за себе си…

Когато те боли, замисли се за тази болка, опитай се да вникнеш в смисъла, който носи тя и какво е посланието й към теб. Всичко ще придобие друг смисъл, ако точно когато те боли някой хване ръката ти, някой, за който си важен. Когато отмине кризата спомни си мига, в който въпреки болката на теб ти е било добре. Опитай се да разбереш, че в теб се случва трансформация по точно определен начин и го запомни. Ето как действа емоцията в този случай: обичта на някой до теб провокира положителна емоция, която е несъзнателна, но мощна и веднага задейства отделянето на хормони на щастието. От там и идва усещането, че си по-добре и настина си по-добре, защото тези хормони могат да успокояват болката.

И сега за Ковид. Това е доста трудна тема, защото е обременена с много информация като голяма част от нея е само пълнеж от медиите и така се губи същественото. Всъщност сега нас ни интересува психологическото влияние и как да се справим с негативните емоции, които са неизбежни, ако се срещнем с Ковид в някой от тежките му варианти. Колкото и да е силен човек, легне ли с температура и с положителен тест веднага идват онези странни мисли за всичко, което се говори по телевизията и въобще навсякъде. Още по-трудно става когато вместо да отминава положението се влошава. Това е най-критичният момент. Психиката на всеки човек е строго индивидуална и затова не може да се изкаже универсално мнение как ще реагира. Но едно е сигурно, че защитните ни сили се активират от силни положителни чувства преплетени с подходящите мисловни нагласи! Това не е всичко. Оцеляването е не само физически процес, то е мистичен акт на вътрешната сила. Можем да наречем този мистичност с думи като благословия и провидение, защото в тежко състояние човек прави необичайни връзки със съзнанието си. Тогава идват прозрения, нови възгледи, промяна на приоритетите, вземат се решения. Всичко това има своя положителен момент и ние би трябвало да го използваме, за да израснем и да станем по-силни. Казано с други думи – да извлечем позитивното от негативното.

Има един момент, който е съществен при промяната. Това е когато разбираш, че не всичко зависи от теб, а от много други сили. Някой такива сили са видими, но други не. Може би точно тогава става чудото, защото цялата негативна емоция се изпарява, защото изведнъж става безполезна. Видими са силите любов, вяра и съпричастност от нашите любими хора, а невидими са всички онези сякаш случайни събития, които ни отвеждат на правилното място в правилното време при правилния човек и от там до правилното решение. Ние сме активни участници, в главната роля, в своя живот, нищо че понякога го забравяме. Трудните моменти ни рестартират и показват нов път към бъдещето. Никога не бива да забравяме, че и след най-дългата нощ идва утрото.

Автор: Люба Комитова

Телефон за контакти: 0887 689903