Знаете ли, че човек притежава уникална способност за оцеляване и адаптиране? Благодарение на това успяваме да се „изправим“, след като сме били наранени – душевно или физически, намираме пътя към постигане на целите си и разграничаваме приятелите от неприятелите. Наричаме тази сила – психологическа защита.
Дълбоко в недрата на подсъзнанието, без значение дали искаме или не, се складират спомени, който с времето се превръщат в архетипи /запечатана информация, която оказва влияние върху поведението ни, спонтанните реакции, решенията и настроенията ни/. В стремежа си да се съхрани и развива човек изгражда собствена психологическа защита, коренът на която е в подсъзнанието и е свързана с архетипите. Това е естествен процес, независим от моментните ни желания.
Представете си следната ситуация: Дете на 4 години, без да иска, събаря от масата кристална чаша, която се чупи. Детето не разбира, и не знае, че тази чаша е някаква ценност за майка му, която вижда какво се случва и започва да крещи, дори удря детето. В същото време в стаята има ваза с цветя, които ухаят. Случката се забравя и времето лети… Какво остава в подсъзнанието: гневът на майката, активиран по неясна за детето причина; наказанието, което също е неочаквано; миризмата на цветята, която в последствие се оказва ключов момент за активиране на психологическата защита. Точно така се появяват нашите непоносимости към определени неща – миризми, цветове, вещи…, защото ни отвеждат някъде във времето, към забравени спомени, които съдържат негативна информация.
Ако трябва да представим в алгоритъм как се формира психо-защитата то тя би изглеждала така:
Житейска ситуация – събитие – усещане (несправедливост, страх, разочарование…) – код (запечатване на впечатлението – архетип )- ключ (примерно – миризма, шум, цвят…)
Ако искате да разберете как работи този неволеви механизъм разгледайте следната картинка.
Предполагам, че знаете, че само 10% от айсберга се вижда над повърхността на водата, а другите 90% остават невидими. Често се използва точно тази илюстрация, за да обясним съзнанието и подсъзнанието. Ние възприемаме света със сетивата си и също така докато сме в будно състояние. Това отговаря на онези 10%, които виждаме. Подсъзнанието е цялата друга част. Звучи малко странно, но ето и обяснението: Будно състояние – бета, полусън – алфа, сън – тета и дълбок сън – делта. Това са вълните в мозъка, които се променят според състоянието, в което се намираме. От тях – само когато сме будни /бета/ са активни сетивата и ума и на картинката сме над водата. В другите слоеве, тоест в подсъзнанието, се осъществяват процеси, които са напълно неконтролируеми от ума. Там е и психологическата защита. Вероятно онази всемогъща сила, която е създала вселената, както и нас, се е погрижила да не се обременяваме с излишна информация и всичко потъва в забвение, наречено – спомен, след това забравен спомен. Нищо обаче не е забравено напълно. И така ние се развиваме, еволюираме и оцеляваме. Имаме огромен запас с познания, откакто свят светува, но ползваме само това, което ни трябва или поне си мислим така. Всичко друго съществува под формата на кодирана система, напомняща на компютърна памет съхранена в компресирани файлове. Когато ви потрябва информацията просто разархивирате файла и всичко става видимо. Относно психологическата защита разархивирането става с помощта на запаметеното сетивно възприятие, което е като мост към събитието, но не е задължително да си спомняме всичко, трябва ни само реакцията, защото тя предпазва от опасности! Така се появяват всякакви фобии и страхове, така идва и паник атаката, която крещи – опасност! Целият външен свят остава в недоумение на ирационалните обяснения и симптоми, които измъчват хората в тревожно състояние. Всъщност нищо ново не се случва. И преди 200 години е имало паника, имало е всичко, от което страдаме и сега.
Важно е да се намесим с всички възможни знания, с всички достижения на науката и древната мъдрост, пренесена до наши дни с ученията на адепти и аватари. Целта е да повишим качеството си на живот. Целта е също така да използваме своите способности, а не да се оставим на автономните системи да контролират живота ни.
Всичко това е дълга разходка към тайните кътчета на душата. Вие сте единствения човек, който може да надникне там – в стаята на вътрешния ви свят.
От мига, в който осъзнаете, че не можете да контролирате всичко, започва промяната!
Бъдете силни и повярвайте, че във вас има сила, да, онази сила, която е помогнала на човешкия род да достигне до това ниво в развитието си. Вие имате всичко, което ви трябва, за да осъществите своите мечти, просто затворете очи и направете първата стъпка 🙂
Статия: Люба Комитова