Пътеката на любовта

В търсене на хармонията открих любовта. Стремежа ми да постигна вътрешен комфорт, в натоварения, с какво ли не начин на живот, ме отведе до едно почти незабележимо пулсиране, един източник на енергия, който идваше от областта на сърцето. В медитациите си се озовах на място, което сякаш беше останало недосегаемо за времето и всичко, което представлява реалността позната като грижи, отговорности, ангажименти… Внимавах да не се изплъзне от вниманието ми и започнах постепенно да го опознавам. В по-късен момент стигнах до разбирането, че то съществува от първия миг в който ме има и пулсацията също е била тук през цялото време, сливаща се с пулса на сърцето и превръщаща се във вълна, която изчезва някъде в пространството. Възникнаха безброй въпроси за тази вълна: от къде идва, какво е, защо се е спотайвала, сякаш да не притеснява някого.. Отговорите не закъсняваха и усещането, че всеки човек притежава такова тихо, единствено свое кътче в сърцето си, пълно с енергия, ставаше все по-силно и непоклатимо. И така се породи едно ново осъзнаване, че там необезпокоявана от никого живее любовта.

В размишленията, които бяха естествено продължение на преживяванията ми, стигнах до предположението, че ние често търсим любовта и страдаме, когато не я откриваме. Кой не иска да бъде обичан? Погледнато от психологически аспект любовта е способност, която се развива като това започва още от утробата на майката и може да не се развие, ако няма подходящи условия. Това въобще не означава, че любовта не съществува, а само че не се е проявила. Оказва се, че за да се преживее любов са необходими много специални, докосващи сърцето и вътрешния свят на човека, отношения и събития.

Вие, може би имате свой личен опит, вие сигурно сте я преживявали и сте почувствали силата й? А може би сте от хората, постоянно пребиваващи в любов? Да, мисля си, че ако можехме да се установим в това безметежно състояние светът би изглеждал по различен начин.

Във всяка теория, било то източна или западна, щом стане въпрос за любов се натъкваме на разяснения, насочващи ни как да я разпознаем. Всъщност няма точно определение, но има тайнство и магия, които всеки път, когато тя се появи идват заедно с нея.

Предлагам ви една разходка в измерението на любовта.

Нека да отправим поглед назад във времето и ето че от мъглата на миналото се появява един образ на едно много фино същество, което почти никога не е било разбирано. То е любовта, трудно проумявана, защото е отвъд волята, моралните възгледи и  егото. То има силата да отстоява на всичко и да съществува в най-тежки условия. За любовта са се водили войни, жертвали са се хора, описвали са я поети.. Според  теорията на йога тя се явява като крайъгълен камък към всички трансформирани състояния на съзнанието, които водят до разгръщане на скрития потенциал на човека., по специално в Анахата чакра.

В системата от основни чакри – енергийните центрове, духовното развитие тръгва не от друго място, а именно от  Анахата чакра, свързана с висшата форма на любовта. Само в допълнение мога да кажа, че делото на Христос също се разглежда като опит да се събуди способността любов в човешкия род.  Доколко това е успешно можем да си направим сами заключения като наблюдаваме действителността около нас. Анахата е енергийният център познат още като духовното сърце. Естествено, намира се посредата, между гърдите, където е и физическото сърце. Чакрите са свързани с органи и жлези във  физическото тяло. Знаем, че жлезите отделят хормони и те повлияват на нашето настроение и поведение. Как ли би действала любовта, ако се активира Анахата чакра и разгърне своята мощ? Казва се в йога психологията, че тя може да бъде егоцентрична в по-нисшите й аспекти и много благородна във висшите. За най-висша се счита сатвичната – чиста, безкористна и състрадателна любов. За да се активира Анахата се нужни следните качества: разбиране на другите и себе си, позитивизъм, доброта и добронамереност.

И така, как изглежда процесът на активиране на една чакра?  Можем да си представим пламък на свещ, тлеещ и малък. Появата на вятър би го разпалил, но само ако е достатъчно лек и в правилната посока. Така действат благоприятните условия, те стават причина за пробуждане на конкретен енергиен център. На всички, които се занимават с йога е известно, че всичко, което става в енергийното тяло се отразява на физическото и обратното също.  Колкото и да ни се иска, четейки книги и практикувайки техники, било то от йога или друго окултно учение, за постигане на себереализация, пътят винаги минава през любовта, а тя се проявява само при наличие на хармония във вътрешния свят на човека и в подходяща среда.

За да разберем своята способност за любов, както и как се изграждат взаимоотношенията ни с другите хора ни е необходима  яснота за връзката между видимото и невидимото. Невидимият свят представлява нашите емоции, мисли, интуиция и също така енергийните центрове и потоци. Видимите неща от друга страна са тези, които възприемаме, чрез сетивата си. Това е всичко, което можем да докоснем, да видим, чуем … и приемаме за реално. Любовта е като обединяващо звено между тях, претопяващо всички разминавания в системата – тяло – емоция – ум. Ако тя е активна ние просто ще сме в баланс и трудно нещо ще ни изведе от него. Така че веднъж активирана Анахата чакра, съответно любовта,  в живота ни настъпва промяна във взаимоотношенията по най-благоприятния начин.

Психологически погледнато любовта се проявява по различни начини.

Влюбването е класически пример за това проявление. Нека го разгледаме така: на пръв поглед няма причини да харесвате някого, но ако нещо в него ви привлича, влюбвате се. В този период сте готови на какво ли не! Всички около вас казват, че не сте на себе си. Влюбването е част от пътя към любовта, а по него няма никаква логика, той е отвъд  границите на егото и не се влияе от волята на човека, както и от морала му.  Около влюбения човек има светла аура и не е нужно да притежаваме свръхспособности, за да я забележим. А това е само началото, дали ще се развие и разцъфне като цвете, никой не може да каже. Понякога сблъсъкът на характерите е труден за преодоляване.  Има едно общоприето схващане, че любовта се доказва с изпитания. Може би изпитания на съвсем друго ниво, не на първичните инстинкти, защото те не са точно любов. Искам да вметна още нещо за трудностите по пътя на разбирателството между партньорите. Ние не се влюбваме случайно в някого. Целият процес е напълно подсъзнателен и се движи от архитипите, които изобщо не осъзнаваме. Те носят информация за нашите модели и предпочитания. Примерно, можете да си мислите, че харесвате определени качества в другия пол, а се влюбвате в някой, който е точно противоположен на тях. Ето така се случва магията, без да има логика, без да има интерес или предварителна уговорка. Изборът го е направило нещо вътре във вас. По същия начин любовта се проявява в дейностите и фантазиите ни. Можем да се влюбим в мечта или в спорт, в музика, в природата.. навсякъде и винаги има нещо, което може да ни провокира и да активира частицата любов. Различните й форми сме свикнали да наричаме: влюбеност, обич, уважение, привързаност, състрадание, емпатия… Всичко това са начините, по които любовта се изявява. Но сега ми се иска да обърна внимание и на състоянието вътрешната хармония, което се появява като следствие от любовта. Може би ви е странно, че има връзка между тях? А нима може да съществува хармония без любов и любов без хармония? Мисля, че някъде във вселената има точка, където те се сливат и се превръщат в едно и също нещо: любов – хармония – щастие – единство. Ние просто ги носим в сърцето си като потенциални възможности за преживяване.  Веднъж активирана енергията на любовта започва да подхранва всяка частица от съществото, което представляваме и постепенно се достига до състоянията, които извисяват духа.  Едно парченце любов е достатъчно да даде смисъл на живота като магия, недосегаема от нищо и никой.

Би могло да е по-различен светът, по-добър, ако вместо да се оплитаме в заблуди, идващи от егоцентризъм и суета, се превърнем в проводник на любовта.

Е, сега е моментът да кажа, че накъдето и да е тръгнал човек все ще му трябва енергия. Тук възниква въпросът, каква енергия? За по-кратко можем да я разделим на два основни типа – положителна и отрицателна. Ръководната роля винаги е една от тях. Самата енергия на любовта е съзидателна. Нейната функция помага на живота. Тя се активира при определени обстоятелства! Това е може би най-същественото, в това е ключът към вратичката на сърцето, онова място, където цари спокойствие и тишина, където можем да пребиваваме в пълна хармония със себе. Може някой да счита, че ще активира Анахата чакра и оттам висшата любов като прави медитация и следва хранителна диета или като прави дарения, като живее скромно и в аскеза (откъснат от обществото). Това може да е добър опит за вглъбяване в себе си, но за да се активира Анахата се използват специални техники, които разгръщат способностите на личността.

Винаги и навсякъде връзката сърце-любов съществува. Ние дори не се усещаме как, когато говорим за някой, който обичаме слагаме ръка на сърцето си или как то – сърцето започва да бие лудо. Мисля, че това е основната потребност за всеки човек, най-важната. Ако някое дете на получи дозата любов то започва да „гладува“. Този глад не е обикновен и то търси всевъзможни начини да си набави храната. Когато все пак не я получи, пламъкът на любовта става толкова малък, че дори е възможно напълно да угасне. Тогава ще имаме личност, която не отдава любов, но не защото не я носи в сърцето си, а защото тя не е могла да се прояви, да се събуди и развие. Родителите са тези, които първи разпалват огъня на любовта, а по-късно хората, които ни разбират и обичат.

И накрая мога да илюстрирам тази на пръв поглед крехка, но всъщност най-мощна енергия като  едно семенце, мъничко и нежно, поставяно в благородна почва. При  полагането на подходящите за него  грижи то постепенно ще започне да се пропуква и по-късно ще поникне. Ако спрат  грижите то ще загине.  В семето има енергия, но тя не е активна до момента, в който не бъде докоснато от вашите ръце и топлина. Така е и с любовта в сърцето, докоснеш ли я тя ще разцъфне, грижиш ли се за нея, тя ще започне да подхранва тялото със своя еликсир, който всъщност е нейният дар.