/Разказ/

Събуждането бе спонтанно и тихо. Никой не разбра, че се е случило. Сега беше трудно отново да потъна в съня.

Връщам лентата назад и се опитвам да разбера как съм прекарал толкова много време в съня и то без да разбера, че съм в него. Всичко изглеждаше толкова реално. Ето сега например си спомням, че мога да летя. Толкова е просто. Протягам ръце и готово. Мога още много други неща.  Прониквам във най-малките частици и ги разглеждам, мога да се разтворя в пространството и после пак да се събера, чувам сърцето на Земята и знам, че е жива.

Странен сън имах – почти нищо не можех да направя в света, в който се озовах. Нямаше ги естествените ми способности, за които вече споменах – да летя, да чувам тишината, да се разхождам във времето, да сменям формата си … Освен това през цялото време изпитвах някакви страсти, в които вярвах и мислех, че са важни. Всъщност те въобще не съществуват и не само това, целият ми свят в съня сега го виждам, че е бил омагьосан. Магията беше в това, че все нещо не ми достигаше и винаги след щастието идваше желание за нещо друго и така не можех да остана в удоволствието за повече време. Освен това един въпрос постоянно ме мъчеше – въпросът за смисъла на живота. Питах се, за какво е всичко това, когато накрая ще свърши? Толкова е тъжно, че няма да съм вечен! Хубавото беше, че постоянно се сменяха мислите ми и по този начин се разсейвах от трудния въпрос. На моменти дори го забравях, защото имах по-важни неща за решаване като например да се влюбя в някой, който не ме забелязва или да искам всичко, което нямам. Помня, че в някакъв момент се озовах пред огромен океан и всички му се възхищаваха. Аз го съзерцавах в недоумение докато разбрах, че това е един от малкото моменти, в които се докосвах до друг свят, но и това бързо отмина, тъй като пак се появиха мислите ми и забравих за океана. Така си прекарвах в съня.

Добре че се събудих. Ами ако това беше реалност? Още щях да се лутам  и да търся отговори на въпроси, чиито отговори са в друго измерение или може би щях да продължавам със сагата за пътя към съвършенство. Все такива неща съпътстваха съня ми, вместо да се наслаждавам на мига, който там простичко му казват – живот.

Е, да си полетя сега на воля, че може пак да сънувам, когато заспя.

Автор – Л. Комитова