Гласът на тялото никога не лъже. Гласът на тялото е подсъзнателен импулс.

Интересно е как другите разшифроват информацията, която подаваме чрез тялото си и на какво вярват – на думите или жестовете ни.

Представете си, че се намирате в дивна гора, разхождате се и дишате най-прекрасния въздух на света. Как се чувствате? Може да кажете, че сте въодушевени, че сте в еуфория, че сте влюбени в природата и т.н. Ако някой ви види в такъв момент какво ли ще си каже? Едва ли можете да предположите, че вашето тяло ще излъчи точно това, което чувствате и хората ще го видят, дори ще го почувстват. Дори да се опитате да прикриете емоцията си няма да успеете, защото гласът на тялото е спонтанен. Ако все пак се опитате да маскирате външния си израз и да изглеждате хладни, когато всъщност сте развълнувани, това може да се постигне с много тренировки за владеене на спонтанните реакции и вие ще трябва да преминете през специално обучение. Подобен ефект имат и тренингите описвани в ученията за себереализация, защото чрез тях придобиваме по-широк спектър от познание за себе си, както и се учим на самонаблюдение, самоконтрол на ума и емоциите. Всичко това работи в една посока – да бъдем себе си и да разбираме посланията не само на тялото, а и на висшия си Аз.

Основният казус, който възниква, когато разберем какво излъчва тялото ни е, че не винаги сме съгласни с това, което показва то на външния свят. Обърнете внимание – не подлагаме на съмнение истинността на гласа на тялото, а защо го прави и защо влиза в конфликт с интересите на ума?

Пример – човек понякога изглежда тъжен, уморен и сериозен, но всъщност е спокоен, само има нужда от малко почивка. Хората възприемат първо визията и остават с впечатление, че този човек не е в настроение или пък, че е неблагоразположен по принцип. Ако същият човек, с усилие на волята си, влезе в роля и се усмихне, ако приложи контрол на тона си и на поведението си, това ще е много по-близо до истинското му отношение, отколкото посланието, което тялото отправя. Стигаме до следното: Тялото казва – искам да се наспя, а умът казва – трябва да се вземеш в ръце и да направиш каквото трябва! Изборът идва от приоритетите, кое е по-важно? Всъщност тялото не лъже, но понякога, дори често, се случва да пренебрегваме неговите знаци и без да подозираме тръгваме срещу него, тоест срещу себе си!

Сблъсъкът между тялото от една страна и ума от друга, води до разбалансиране на вътрешната ни хармония. Това е една тиха битка за надмощие на две същности в един организъм, които би трябвало да работят синхронизирано, за да има смисъл от усилията, които и двете полагат. И така, тялото е уникално със своите системи за справяне във всякакви ситуации. Ако се питате, какви ситуации, ето какви – порязвате си пръста и в тялото веднага се включва оздравителна програма за възстановяване на тъканта. Друг пример е умението на тялото да се приспособява в неблагоприятна среда. Стратегията му, когато сме под стрес е първо да се отдръпне малко, после да се ориентира как ще му е най-добре и накрая чака удобен момент да се измъкне от неприятните обстоятелства, стига да може!

Умът, от друга страна, си поставя цели. Умът е свързан с егото и всичко, което ние наричаме матрица. Особено сега, в този дигитален свят, толкова много неща се случват около нас, толкова много изкушения и активност има навсякъде. А умът иска още и още, защото е толкова лесно да искаш, толкова елементарно да си част от социалния живот, макар и виртуален. Всичко това създава усещането, че си някой, че си важен, че си голяма работа. Умът не спира да иска все повече хубави неща – къщи, коли, пари, власт… понякога иска и любов. И точно когато дойде любовта умът може да се окаже толкова зает, че да я пропусне. Тялото обаче не пропуска такива неща. Точно благодарение на гласа на тялото ние имаме своите преживявания, защото само тук и сега се случва реалността.

Как да направим така, че умът и тялото да са в баланс?

Как да разберем скритите послания на тялото?

Ето с какво можем да започнем, за да работим със себе си:

  • Забележете, когато се вълнувате как реагира тялото ви – дали се ускорява пулсът ви, дали ви се вие свят или променяте жестовете си, накъде поглеждате – надолу или встрани… как изглежда лицето ви, а позата на тялото ви? Всичко това е гласът на вашето тяло. Замислете се дали сте съгласни с него или ви се иска да излъчвате нещо друго.
  • Важно е да обърнете внимание на дишането си. Добре е да знаете, че бавното дишане успокоява. Тренирайте бавно, дълбоко дишане и опитайте да го приложите някой път, когато усещате, че губите контрол над реакциите на тялото ви. Ще бъдете изненадани колко бързо се възстановява вътрешния мир дори само с едно бавно дишане. Има упражнения – пранаяма, които могат да ви бъдат много полезни.
  • Развийте умение за самонаблюдение и самоконтрол на ума. Техники и методи за това можете да откриете в йога, тай чи, рейки и други древни учения за способностите на човека. В психотерапията също има подобни тренинги, които ще ви дадат достатъчно информация, за да започнете вашата практика.

В случай че решите да развиете по-добра чувствителност към гласа на тялото ви, можете да се свържете с мен и да обсъдим лична програма за вас. Техниките, които бих ви предложила ще бъдат съобразени с особеностите на вашата психика и мироглед.

Благодаря за вниманието!

Статия на Люба Комитова