По метода на позитивната психотерапия
За децата и психиката им:
Едва ли има нещо по-естествено за един родител да даде на детето си най-доброто, както възпитание, така и обучение. Децата ни са като чист лист, на който можем да пишем, рисуваме и творим. По този начин се превръщаме в тези, които влияят върху изграждането на личността на детето. Начинът, по който възрастните и децата виждат света е различен, защото в различните етапи от живота се променят отговорностите и потребностите.
Родителите, обикновено, желаят най-доброто за детето си. Понякога обаче, в съвременния начин на живот, се оказва, че докато родителят се занимава с работата си или пък е зает с важни въпроси от личен характер, в психиката на детето настъпват промени. Тези промени често остават незабележими до момента, в който се появи явен знак, че нещо не е наред. Примерно довчера послушното дете започва да повишава тон или проявява агресия чрез думи и действия. В други случаи децата, особено в тийнейджърската възраст, се затварят и стават непроницаеми, крият своите емоции и мисли, и родителят не може да разбере какво става с детето му. Всъщност в детето настъпват промените на възрастта, събуждат се хормоните и заедно с тях се оформят новите концепции, които играят основна роля през целия живот на човека, защото тази възраст е решаваща за психиката. Всеки родител, които иска да помогне на детето си в този период трябва да има много търпение и разбиране, както и да започне да гледа на своето малко дете като на личност със собствено мнение. Сега е Моментът родител и дете да бъдат приятели, сега е най-важно връзката да не се прекъсне, напротив – трябва да се затвърди доверието, което ще бъде поставено на изпитание. Нека да не забравяме, че в тийнейджърството стават приоритетни приятелите. Затова и основния фактор ва влияние е приятелската среда – с какъвто се събереш такъв ще станеш.
Всеки път, когато детето проявява характер и сякаш застава срещу родителя си, то само отстоява своето право на лична воля, а дали ще бъде разбрано и дали ще се почувства силно или ще бъде сринато, това е в ръцете на родителите.
В работата си с деца използвам няколко метода – позитивна психотерапия, интерактивни игри, тестове за интелигентност, проективни методи и приказко-терапия.
Когато започнем срещите си ние ставаме един екип – родител, дете и психолог. Това е най-добрият вариант за работа с деца и тийнейджъри. Ние сме хората с житейски опит и това е нашето предимство, но децата винаги са носители на новото и всяко следващо поколение ни изненадва със интелигентността си. И както знаем – истината е някъде посредата.
За юношите! Най-прекрасната възраст и най-неразбираемото поведение!
Ако си разрешим да си спомним как в тялото ни са се събудили нови потребности, как всичко започва да изглежда различно и от малко дете, за което мама и тати са най-важните вече имаме други приоритети, то тогава ние ще сме най-подготвени за общуване с детето си – тийнейджъра.
Особености на тази възраст са: половото съзряване и желанието за свобода, независимост. Всъщност всичко е съвсем в реда на нещата, защото такава е природата на човека – да се развива и променя, да даде поколение, да се научи да живее в съвременните условия и с всички новости. Така оцелява човешкия род като се адаптира и еволюира. Ние обаче все по-трудно приемаме, че детето ни, което обичаме, отмества вниманието си към други неща. Ние разбираме, че последствията могат да бъдат много неблагоприятни за неговия живот, а то просто отхвърля нашата загриженост и изобщо не търси контакта с нас. Вече има приятели, които са по-важни! Често тези приятели на нас не ни харесват. Изборите, които започва да прави са направо абсурдни! Е, какво да направим, за да си върнем детето? Конфликтът вкъщи е огромен!
Точно сега е необходимо най-много сила и търпение за родителя и всичко посято до сега дава плодове. Малките са пораснали и търсят пътя си, ние можем да изберем да бъдем техния най-добър приятел, който стои в сянка и ги подкрепя разбиращо или да сме в опозиция и да ги притискаме с аргументи, колко правилно разсъждаваме, а те трябва да ни слушат.
Да работим с тийнейджър психологически означава да го разберем и да приемем голямата промяна в него. Това можем да направим заедно или поне да поставим основите на нови взаимоотношения, които да дадат благоприятен резултат.
Телефон за контакти: 0887 689903, Люба Комитова
Предлагам Ви една статия посветена на децата, на това което и ние сме били не чак толкова отдавна:
„Едно докосване до света на детето“
Финият свят на децата, пъстър и звучен като смеха им и усмихнатите им лица, не е ли той пътеводителят на живота ни?
Децата – светлината на живота, отражението на нашата същност. Тяхната психика е като гладката повърхност на планинско езеро и всяко движение се проявява с вълнение. Вълнение в душата детска, прекрасна и чиста, носеща животът, искрата на любовта и магията на живота.
За тях и техните успехи са насочени нашите усилия, а често и лишения.
Хармонията във вътрешния им мир, нещо което никой не осъзнава в детството си е един от най-важните елементи в структурата на една реализирана личност. Дали наистина си даваме сметка как ние със своите действия, отношение и съвети всъщност изграждаме модела, който следват децата ни. А те притежават уникална интуиция, те разграничават спонтанно и естествено истината и красотата. Техният природен инстинкт към любовта и красотата са винаги по-важни от всичко друго. Няма лоши деца има неразбрани деца, няма деца, които да искат да навредят има деца, които това са видели, така са го разбрали.
Ако спрем за миг и погледнем нашето отражение – децата. Не се ли разпознаваме в тях? О, колко е трудно да се срещнем със себе си!
Попитайте детето в себе си: „От какво си имал нужда винаги?” и ще разберете какво е искала душата ви в дните на вашето детство. А от какво действително се нуждае едно дете? Не е ли това, от което и ние се нуждаем, но сме го забравили някъде в миналото да се излее през пръстите ни като топъл, златен пясък и се е сляло с всичко друго.
Тъй като агресията при децата е все по-актуална тема какво бихме могли да направим ние, за да я овладеем? Можем да започнем със себе си. Това е нашето изпитание. Това е, което ние винаги са съпротивляваме да направим и въобще е много трудно да го разберем. Защо? Защото там в очите на детето си, в неговите думи, в поведението му, дори в агресията му ще видим какво сме постигнали, какво ние сме сътворили.
За да има агресия има причина за това. И силата за преодоляване на агресията у детето е в неговото чувство за сигурност и за разбиране. Децата винаги следват посоката на сигурността. Нека да дадем шанс на естествените пориви и да заложим на природата, на силите създаващи живот. Една идея за това намираме в йога. Йога, наред с упражненията и принципите й, ни учи на медитация, а медитацията за децата е като подарък, който ние им поднасяме за тяхната устойчивост в живота. Йога е отъпкана пътека през гъстата, често непроходима гора от изпитания в живота.
За децата и йога, нека надникнем в различни ситуации. Понякога рисуват, друг път танцуват или пеят или говорят на въображаем събеседник. А ето и такъв миг – улисани да построят замък на брега на морето и погълнати от този процес на съзидание нищо друго не ги интересува, сякаш времето е спряло, те са в медитация. И техните дворци са най-прекрасни. Нищо, че след малко една вълна ще ги отмие, те ще съградят нови и нови. Защото в този миг са били в хармония със своята природа, същността на всяко сърце. Колкото повече се доближаваме до този вътрешен свят и го развиваме и му се радваме, толкова по-хармонични и щастливи ще са и децата ни. Нека те виждат нашата радост, нашето съгласие за техните потребности.
Във всяко сърце има тихо кътче запазено от детството. Там можем да се усамотяваме и да медитираме винаги, когато имаме нужда от топлина и уют.
Тренинг за родители
Да си спомним един от онези неповторими мигове от детството си, когато от нищо не сме се нуждаели. Да си спомним това състояние на духа и да му се насладим, така сякаш това е реалност сега. В трудни мигове можем да отседнем там като в малък оазис, животворен кът извън времето и пространството.
Творчество и динамика. Тренинг за деца
Нека ги оставим да изберат своето занимание, да ги обхване магията на действието, което извършват и не им пречим да постоят там необезпокоявани, в тишина.
За някои деца това е да нарисуват картина, за други да подредят пъзел, а много деца обичат да танцуват. Всяка игра е начин да се хармонизират. Същественият момент е да не им пречим, да не се намесваме. Нека ги оставим в това, което те са избрали да се впуснат като в пътешествие и те ще стигнат много далеч, ще стигнат до мига на свободата и радостта, още по-важно е че ще усетят удовлетворение, а то е основа за вътрешния мир.
В заключение, нека отворим вратата на мъдростта към своето сърце и нека да притихнем в очарованието на мига, този миг сега, единствената възможност за усещане, за изживяване, за разтваряне в собствената ни природа.
Автор – Л. Комитова
Статията е публикувана в сп. „Усури“, 2013г.